Подобно на много продукти за ниските прослойки, жълтия ботуш на Timberland се издига от работническата класа, за да бъде възприет от модния и музикален елит като модна тенденция. Обувката, която надхвъря класата си и пресича расовото разделение, за да се превърне в основна част от гардероба на много хора. Timberland, компания от Нова Англия, е създадена от и за бели работници, но в крайна сметка модифицирана от значително различен тип клиенти. Въпреки че отначало Timberland се съпротивлява, обувката направена веднъж за работа, става най-известна с ролята си в рапа.
История и ранна философия
През 1952г., почти двайсет години преди излизането на модерната обувка Timberland, Нейтън Шварц купува 50% от компания в Масачузетс наречена Abington Shoe Company. Специализирайки се в работно облекло за работния човек на Нова Англия, компанията се фокусира основно върху изработката на наистина водоустойчива кожа, което се оказва доста трудно. Шварц бавно изкупува акции, докато не контролира компанията изцяло и не започва да вкарва синовете си в семейния бизнес.
Нейтън се е обучавал като обущар още от младостта си през 1918г. и той постоянно подтиква марката към иновации и усъвършенстване. Първата повратна точка се появява през 1965г. с появата на инжектирано моделиране, с което без шевове може да се слее гумена подметка към кожа за напълно водоустойчива връзка. Въпреки че сега този метод е масов в обувната промишленост, марката предшестваща Timberland, е иноватор в изобретяването на тази тогава революционна техника.
През 1976 г. Abington Shoe Co. лансира водоустойчивата обувка на Timberland. Обувката се предлага в различни кожи (всички водоустойчиви), но жълтият набук става далеч най-популярният нюанс. Обувките започват да се брандират с емблематичното дърво Timberland. Този стил става толкова популярен, че компанията за обувки Abington официално сменя името си през 1978г. Първоначално обувките се предлагат с 8-инча височина, но впоследствие модифицираният 6-инчов модел е този, който се изстрелва в класациите.
С навлизането в 80-те, Timberland започват бавно да се насочва към по-модни предложения. Италианските бутици започват да се запасяват с американската работна обувка и бавно, но сигурно и други европейски пазари започват да следват примера, макар че първоначално се придържат към по-консервативни модели като ръчно шитите мокасини на Timberland.
Нова философия
Ретроградните хора в централата на Timberland в Ню Хемпшир сигурно са били шокирани, когато продажбите им са се увеличили през 90-те години. Причината? Рап.
От Нова Англия до Бруклин, известният жълт ботуш тръгва на пътешествие, но твърдият му комфорт все още резонира с много различна демографска позиция. Роб Уокър в книгата си „Купуване в“ разказва, че първите обитатели на нюйоркските градове, които наложили известните ботуши, били дилъри на наркотици, които търсели удобство в сухите обувки, докато стоят на улицата цяла нощ. Апокрифна или не, тази репутация като обувка за избор на дилъри на наркотици и други „хулигани в Бруклин“, циментира мястото на Timberland в контракултурата. Биги, Нас, Кание Уест, Фарел Уилямс, Дрейк и много други рапари не само носят обувките на Timberland, но и ги споменават в музиката си. Колкото повече рапа расте, толкова по-далеч Timberland достига.
Timberland Днес
Сега Timberland е собственост на VF Corporation, огромен конгломерат, който притежава много от любимите ни марки. Седалището на компанията все още е в Ню Хемпшир, но не е ясно къде се правят по-голямата част от класическите ботуши. Съществуват премиум колекции, които се произвеждат в САЩ, но Вашите ботуши Timberland вероятно вече не се правят там.
Това, което може да се каже за марката, е, че ботушите й вече са основна част от всеки гардероб. Покрай Sk8-His и Chuck Taylors, тази проста работна обувка вече е задължителна. И въпреки че в течение на историята на Timbs, те въвеждат много различни вариации на най-известната си обувка (както мокасини и ниски боти), основата им остават същия модел, който започва всичко през 70-те години.
Очевидно Тимбърланд трябва да благодари на рапа за успеха си. Въпреки че ботуша си тежи на мястото, светът изобщо не би могъл да грабне стила, ако не беше Биги и неговия "ilk".
